Пулмология

Защо ХОББ е глобална заплаха?

Друг ключов факт е, че други заболявания (съпътстващи заболявания), като исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, афективни разстройства, остеопороза и улцерации, често придружават ХОББ. ^[4]

Рискови фактори за ХОББ

Основният рисков фактор е тютюнопушенето (представлява 70–80% от случаите на ХОББ). Най-уязвимата група сред пушачите са тези с тежък дефицит на α1-антитрипсин. Замърсената от цигарения дим среда е значителен риск за всички. Сред другите фактори са индустриално произведените вредни вещества (фин прах, химически вещества, дим), замърсена външна среда (прах), хронични инфекции на дихателните пътища, изпарения в резултат на изгаряне в камини и печки, а факторите, които допринасят, включват и генетични предразположения.

Пациентът трябва да знае за ХОББ, особено ако страда от хронична кашлица (обикновено в продължение на няколко месеца в годината), ако страда от кашлица с отделяне на храчки, задух, който се влошава при физически стрес или ако човек настине, независимо дали е пушач или бивш пушач и е на възраст 40+. Ранната диагностика от лекар винаги е важна.

Превенция на ХОББ

Основната предпазна мярка е да не се пуши. Не по-малко важно е предотвратяването на инфекции и здравословният начин на живот, включително по-специално разумна физическа активност и редовна рехабилитация на дишането. Препоръчително е да се консултирате за подходящи предпазни мерки с Вашия лекар.

Лечение на ХОББ

Ключовият аспект е спирането на тютюнопушенето. По-нататъшно лечение се извършва въз основа на категорията на заболяването (от А до D) и съответния му фенотип (бронхитен, емфизематичен, с бронхиектазии, ХОББ с бронхиална астма).

Заключение

ХОББ е много сериозно заболяване, което често се подценява и се диагностицира недостатъчно. Ранното лечение може да предотврати сериозно увреждане на белите дробове. Измерването на белодробната възраст може да допринесе за ранна диагностика.

Въведение

Бронхиалната астма е хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, характеризиращо се с бронхиална хиперреактивност и различна степен на обструкция на дихателните пътища. Тези характеристики на заболяването се проявяват в различна степен. Въпреки това на практика оценката на отделни симптоми, като задух, хрипове, бронхиална обструкция и нейната обратимост, е много по-подходяща.

Знаем ли причините за астмата?

Генетичното предразположение не може да бъде пренебрегнато в етиологията на астмата. Астмата се характеризира с полигенно наследяване; идентифицирани са десетки гени, свързани с отделните симптоми на астма. Тогава наследствените предразположения се изразяват в различна степен поради наличните ефекти в околната среда и водят до така наречения клиничен фенотип на астмата.

Как е свързана астмата с алергията?

Като стандарт астмата е свързана с атопия, имунопатологична (алергична) реакция, медиирана от TH2 лимфоцити, с еозинофилно възпаление. Всъщност атопията може да бъде доказана само при около 40% от пациентите с астма. Останалите случаи са посочени като нееозинофилни форми на астма, при които се развива неутрофилно възпаление на въздушните проходи. И това е една от причините, поради които антиалергичното лечение не работи при твърде висок процент при пациенти с астма.
Отделните клинични фенотипове на астмата могат да се характеризират с променлива патофизиологична основа, разнообразни реакции на външни дразнители и, за съжаление, различен отговор на лечението.

Ролята на спирометрията при астма

За диагностицирането на астма определящи са спирометричният тест и
бронходилатационният тест. Най-важните наблюдавани спирометрични параметри са:

• FEV1 - обем на принудително издишване за 1 секунда,

• VC - Витален капацитет на белите дробове,

• и съотношението FEV1 / VC.

Тестът за бронходилатация разкрива астма дори в случаите, когато стойностите на FEV1 и FVC и тяхното съотношение остават в приемливи граници, като например при спортисти, чиито добре обучени бели дробове често надвишават стандартните стойности. ^[2]

Какво означават всички цифри?

Все по-често срещаме пациенти, които (с основание) изискват подробно обяснение на резултатите от различни лабораторни или функционални тестове. Не е лесно да се обясни на неспециалист какво точно означава дадена стойност. Освен това стойностите извън физиологичните граници понякога не представляват непременно патологична находка. Една от опциите, която може да се използва за обяснение на функционалното състояние на белите дробове на пациента, е определянето на приблизителната възраст на белите дробове (ELA). Сред малкото налични различни методи за оценка на така наречената белодробна възраст изглежда полезна следната формула:

• Белодробна възраст на мъжа = (0,036 × височина в сантиметри - 1,178 - FEV1 в литри) / 0,028

• Белодробна възраст на жената = (0,022 × височина в сантиметри - 0,005 - FEV1 в литри) / 0,022

Някои спирометри осигуряват възрастта на белите дробове като една от техните изходни стойности. Белодробната възраст може да бъде полезна помощ при демонстриране на тежестта на белодробното заболяване на пациента. Доказано е, че възрастта на белите дробове е значително по-висока при пушачи без диагностицирано заболяване. За пушачите „възрастта“ на белите дробове може да бъде мотивация за отказване от тютюнопушенето.

Ходът на ИБФ е непредсказуем при пациенти, засегнати от постепенно и необратимо влошаване на белодробните функции. ^[5] Прогнозата на пациентите варира и средното време за преживяване без лечение варира от 2 до 3 години от определянето на диагнозата. ^[7]
Ходът на заболяването може да бъде повлиян и от така наречените екзацербации: обостряне, което се характеризира с влошаване на респираторните симптоми и може да доведе до смърт на пациента само за няколко месеца. ^[8] Годишно се наблюдава екзацербация при приблизително 5 до 10% от пациентите с ИБФ. ^[7] Тези обостряния излагат на риск всички пациенти с ИБФ, тъй като те могат да се появят по всяко време на заболяването, а именно без предупреждение или известна причина. ^[9]

Разпространение и възможни причини

ИБФ засяга приблизително 3 милиона пациенти в световен мащаб. ^{[10], [11]} Те обикновено са на възраст 50+ и по-често мъже, отколкото жени. ^[7]
Причината за ИБФ не е известна, но рисковите фактори включват тютюнопушене, фамилна анамнеза, рефлукс, замърсена околна среда и хронични вирусни инфекции. ^{[5], [7]}

Симптоми на ИБФ

Симптомите на ИБФ включват задух без причина, суха и упорита кашлица, дискомфорт в гърдите, както и барабанни пръсти. ^[7]

Диагностициране на ИБФ

Диагнозата изисква задълбочен медицински преглед, клинични тестове, включително оценка на белодробната функция и белодробно сканиране с помощта на компютърна томография с висока разделителна способност (HRCT). ^{[7], [12]} Средното време от първите симптоми до определяне на диагнозата е една до две години. ^[5]
Приблизително при половината от пациентите първоначалната диагноза е погрешна. Причината е сходство между симптомите на ИБФ и други заболявания, засягащи белодробната система, като ХОББ, астма и застойна сърдечна недостатъчност. ^[13] При аускултация на белите дробове с помощта на стетоскоп, при над 80% от пациентите с ИБФ, може да се открие отчетлив звук, подобен на премахването на велкро крепитации. ^[14]

Методи на лечение

Ранната диагностика на ИБФ е изключително важна, тъй като различни методи за лечение, насочени към забавяне на прогресирането на болестта и смекчаване на нейните симптоми са достъпни за пациентите: фармакологично лечение, лечение с кислород и белодробни рехабилитационни упражнения, които могат да включват физически упражнения и обучение по дихателни техники.

Лекарства за ИБФ

В САЩ, Европейския съюз, Япония и други страни са регистрирани два лекарствени продукта за лечение на ИБФ. ^[16] Клиницистите (пулмолози) имат достъп до съвместната препоръка на професионалните асоциации от САЩ (ATS) , Европейския съюз (ERS), Япония (JRS) и Латинска Америка (ALAT) за лечение на ИБФ. ^[17]